Идва ми приятел на гости - лошо няма.Та къде да го заведа човека да пийнем по едно кайве, докато чака да му оправят документите ?
- Как къде, ние тук четем по вестниците, че в София си имате някакво страшно модерно кафене ДАНС , води ме там ! - отсече приятелчето.
Хъкъта-мъката, ся да не ми идва всеки ден на гости я, като е казал ДАНС та ДАНС, ДАНС ще е значи !
Стигаме до кафетерията, а там един неземен аромат се носи от отворените прозорци, направо ти премалява - аромат на най-превъзходна арабика, финно смляна и нежно изпечена, носеща дъх на екзотични страни.
А отпред една опашка се вие от мераклии за чашка топло кафе, все хора от сой.
Издокарани с костюми за по една годишна заплата, с маркови тъмни очила, че даже и с охрана някой да не ги пререди. Даже някои си носеха и по някоя папчица под мишница ( евродоклади някакви ли стърчаха , не разбрах ??! ) - взели си и работа да посвършат някаква.
Физиономиите на повечето все познати от новините и сутрешните блокове ( парламентарни заседания не гледам - да уточня все пак ! )
И едно ми ти слънчице пекнало - идилия.
Чакам си аз, чака си и приятеля ми редом с мене , а реда ни да влезем не иде ли не иде ?
Реших все пак да питам на пропуска - що така, че нещо взехме да се излагаме в столицата с гостоприемството си.
- Вие за какво ? - ме спря със строг поглед портиера.
- Ами-и-и, за по едно кафе и нещо безалкохолно, няма да ви бавим - с неприкрита надежда изрекох въжделенията си, да се докосна и аз до света на елита.
- Момент... - в тоя момент портиера наклони глава, заслушан в информацията подавана му по ушната клизма или както го наричат онова там с кабелчето дето си го навират в ухото - Хм, да , да ... разбрах - изрече портиера, странно защо говорейки на ревера си ?!
Гражданино, много съжаляваме, но няма да можем да ви обслужим днес !
- И що така ? - почти проплаках аз . То опашки ли не бяха, висене ли не бе, високомерни погледи ли всякакви не изтърпях ли, та сега така да ме отхвърлят като клиент.
- Вижте какво гражданино, тук каним на по кафе, само заслужили сънародници вписващи се критериите да станат членове на кафе-клуб ДАНС !
- И-и-и какви са тези критерии ? - излюбопитствах с надежда за бърз шмекерлък.
- Така-а-а, да видим !
Да сте заемали пост в служба по усвояване на предприсъединителни и присъединителни фондове по програми ...(тук започна вече на китайски) ?
Така , както гледам ви няма в списъка !
Хм, я да видим сега... ?! Да сте участвали в усвояването на средства по фонд "Републиканска пътна мрежа" , а ? Да сте случайно Батко ?!
- А-а-а, участвам как да не участвам - имам си винетка на колата ! - с неприкрит възторг извиках аз.
- Явно не сте ме разбрали добре ! Тук не питаме дали и какви пари сте ни дали , а какви и кога сте си взели ! - започна с повишаващ се тон, да ме кори портиера.
- Ами-и добре , явно и по този критерий ме няма ?! - започнах вече да се примирявам.
- Така-а-а, да продължавам ли да изреждам ? - ме попита с нескрита ирония цербера на входа . Недекларирани приходи, място в списъка на Кушлев, роднински връзки с управляващите, тъмно криминално минало.. - като стигайки до криминалното ми минало, огледа с неприкрит сарказъм тънкото ми вратле, явно и по този критерий нямах шансове. А странно защо толкоз години американците все си ме отхвърляха за зелена карта - мязал съм им по снимка на пуерторикански наркотрафикант, бе лаконичният им отговор.
Та така, списъка се чете, мене тук ме няма и тук ме няма, и там не фигурирам, а пък за оная част, направо да не говорим.
Живот живян напразно, щом в класация за по едно кафе не мога да вляза.
По едно време почнахме пазарлъци, за поне по една чаша студена вода, но там пък критериите се оказаха далеч по-строги и неизпълними за редови мушмурок, като мен.
Та сега, сега съм седнал да си пиша пълните самопризнания, дано след като ги получат, дано поне тогава ме поканят на по чаша ароматно кафе !
Ще си призная за всичко !
За това, как направих преврат срещу Живков, как едва не утрепах папата, за баджанака в земунския клан, за трите тона кокаин в мазето, за изнесения външен дълг, фалиралите банки, инфлацията... - за всичко, за всичко ще призная , само и само да хване дикиш !
Та какво остана в списъка за самопризнания , я да видим...
Ох, дано да не пропусна нещо в списъка, че знаете ли колко трудно се влиза в този елитарен клуб !
А вие си налягайте парцалите и правете криминално минало, че инак убаво кайве - Йок !
Извън тематиката на блога е, но ми хареса и го копнах!
Няма коментари:
Публикуване на коментар