Според една от тях инженерът Дженингс Кокс от мината трябвало да направи нещо за пиене в близкия бар за останалите изморени миньори. В избата обаче нямало нищо, освен ром, лимони и захар. Кокс смесил всичко това, добавил лед и го предложил на останалите. Един от тях попитал как се казва тази напитка. Кокс отговорил: „Не знам... Сигурно ще да е кисел ром”. „Не, това име не подхожда на такава хубава напитка – отговорил другият. – Ще го кръстим Дайкири.” Така мината дала името си на прочутия коктейл. Тази история се оспорва от много хора. Това, което е сигурно в нея, е приблизителното време и място на раждането на Дайкири, както и това, че през първите десетина години на 20 век коктейлът бил популярен само в района. По това време обаче го опитал един офицер от американския флот, харесал го и пренесъл рецептата в САЩ.
Друга история пък твърди, че освен американски миньори, в измислянето на Дайкири участвали и кубински лекари, като идеята на напитката била да се използва като лекарство. Истинска истерия по Дайкири се развила през 40-те години. Заради войната алкохоли като водка и уиски се намирали доста трудно. Ромът пък бил широко разпространен, тъй като се произвежда в страните от Латинска Америка, с които президентът Рузвелт поддържа твърди приятелски връзки като с потенциални съюзници. По това време малко по малко отпада предишното клеймо на долнопробност, лепнато на рома – дотогава хората от висшето общество смятали, че това е питието на моряците и на бордеите.
Така станало модерно да се пие Дайкири. За все повече известни личности този коктейл ставал любим. Може би най-известният му почитател е Ърнест Хемингуей. Президентът Кенеди също обичал Дайкири.
Взето от Напитки.БГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар