Първото кафе в Европа се е продавало по аптеките като лечебно средство.
В стария арабски свят, кафето е станало толкова важна част от семейния живот, че една от законните причини за развод била отказа на мъжа да произвежда кафе за съпругата си!!!
През 1732 г. Бах написва кантата за кафето.
Първото нес кафе е създадено от японско-американският химик Сатори Като от Чикаго през 1901 г. Величественият, най-прочутият, най-силният в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господарят на света взе мъдро решение: затваря всички кафенета. Резултатът - 146 кафеджии и клиенти били заловени, заклани и, после - окачени за назидание на останалите.
През 1600 година, когато кафето е внесено в Европа, в Италия папа Клемент VIII е притискан от своите съветници да обяви любимото питие на Османската империя за неприятелска заплаха. Когато папата отпива глътка кафе, той заявява: "Тази сатанинска напитка е толкова прелестна, че ще е жалко да оставим неприятелите да са единствените които я употребяват. Ние ще изиграем Сатаната, като го покръстим!" "Тази черна и горчива напитка" според френския историк Жан Клод Болон бързо завъртяла главите на парижкото добро общество, което оценило нейните свойства да "изостря мисълта и да стимулира разговора". Сюлейман ага, посланик на султана в Париж, по време на първия официален прием поднесъл на гостите турско кафе, което предизвикало всеобщо възхищение. Три години по-късно, през 1672 г. на площад Сен Жермен било открито кафене, което било масово посещавано. Собственик му бил арменецът Паскал. През 1690 г. един грък открил ново много популярно кафене - първото кафене шантан, където посетителите пеели песничка, възхваляваща кафето. Друго любимо на парижаните кафе, наречено "Прокоп", на името на собственика си италианеца Прокопио дел Кастел, отворено през 1686 г. продължава да съществува и до днес. Знаменитото кафене е посещавано от Волтер, Русо и Бомарше, по-късно от Марат, Робеспие и Далтон. Твърди се, че капитан Наполеон Бонапарт заложил там шапката си, след слаба игра на шах. Ориенталската привичка явно много бързо се наложила, защото според една карта от XVIII век броят на парижките кафенета бил между 700 и 800. Те бавно започнали да изместват кабарето от всекидневието на французите и скоро в двата вида питейни заведения се оформила различна публика. Докато за кабарето е характерно пиенето на вино и забавления с лековати жени, кафенето по правило предлага вестници и предразполага към по-сериозни политически разговори. Забавленията тук са игра на карти, шах и билярд. През юли 1789 г. парижките кафенета около "Пале роял" били пълни и шумни. Някакъв малък дял от това, което предстояло да се случи, трябва да е имало и ободряващото и възбуждащото сетивата кафе. То играло и известна роля в Октомврийската революция. В една история на европейските кафенета между другото се споменава, че през есента на 1916 г. Тристан Царя играл шах в цюрихското кафене "Одеон" с руснак на име Ленин, който чакал някакъв пломбиран влак, да го закара в Русия. Германците познали кафето в края на XVII век. През 1680 г. в Хамбург било отворено първото кафене, а петнайсет години по-късно примерът му бил последван от Лайпциг. Малко след това на изкушението се поддали Нюрнберг и Щутгарт. Първото кафене в Берлин отворило врати през 1721 година. Забрана за внасянето му станала причина за възникването на безредици през 1766 г. По онова време всеки, който пиел кафе се наказвал с глоба от 10 талера.
През 1665 г. придворен лекар предписал на руския цар Алексей Михайлович кафе срещу главоболие, но в Русия то проникнало едва към края на XVIII век и заварило вече утвърдени навици в пиенето на чай. По онова време статии за приготвянето на кафе според руския изследовател Пучеров имало в сп. "Всеобщее и полное домоводство" и в сп. "Экономическй магазин". Чак след 1812 г. вносът му се увеличил и употребата му започнала да се приема за бон тон. Във Виена новата страст проникнала при малко странни обстоятелства. През 1683 г. след неуспешна обсада на града Турците се оттеглили, като оставили значително количество кафе във чували. Виенчани смятали да ги хвърлят в Дунава, но Георги Колчински, полски офицер на служба в австрийската армия ги спрял. Заради особени заслуги при защитата на града властите му подарили чудноватите зърна. Скоро след това той отворил първото Виенско кафене. Според изворите Колчински бил разузнавач и при една от мисиите си проникнал в тила на турците, като се представил за български търговец. В момента на ъгъла на ул. "Колчински" с "Фаворитен шрасе" се намира негов паметник. Представлява бронзова фигура на мустакат мъж със сурово лице, който налива кафе от кана. В краката му са захвърлени щит, меч, стрели и други оръжия.
В Полша то също е преминало от Турция. Един от рицарите на крал Ян Собески намерил в една турска шатра кафе, достатъчно да се открие първото кафене във Варшава.
Подобна е историята и на кафене в Будапеща, което продължава да съществува и до днес.
У нас кафето е пренесено от турците.
Бразилия произвежда 27% от кафето в света - предимно нискокачествена арабика и робуста тип Конилон.Сред по известните Бразилски сортове кафе са Бахия и Бурбон Сантош. Минаш Герайш, Парана и Сао Паоло са щатите, в които има най-много кафени плантации. Качествени марки бразилско кафе са Минас, Церрадо и Сантос- известни по цял свят. През 1992 г. страната постави рекорд и изнесе 20 милиона чувала кафе. Стандартното тегло на един чувал е 60 кг, а цената му варира в зависимост от качеството и може да достигне $200.
Земеделието осигурява 14% от БВП и 40% от износа на Бразилия и е най-развитият отрасъл от икономиката на страната. През 70-те години секторът се модернизира и наред с традиционните кафе и захарна тръстика започват да се отглеждат и специфични за тропичния климат земеделски култури. Днес Бразилия е сред най-големите производители на соя, гуава, манго и цитруси в света. През 90-те години се популяризира отглеждането и на какао, памук и маниока. Географски земеделието в Бразилия е добре диференцирано: основната култура в Южна Бразилия е тютюнът, а ориз се отглежда по поречията на Амазонка и другите големи реки. Бразилия се слави като най-големия производител на концентриран портокалов сок в света. Цитрусовите насаждения в щата Сао Паоло се простират на 800 хил. хектара земя. С годишното си производство от 15 млн. тона зърно годишно, западните щати са се утвърдили като житницата на Бразилия.
Индустриалното производство в Бразилия започва да се развива едва преди 30 години, но за сметка на това днес се отличава с интегрирана и стабилна структура. През 90-те бразилското правителство изготвя т.нар. план Царажос, който разширява добива и износа на руда. Активизира се производството на желязна руда, боксит, алуминий и манган. Монополист в добива на желязна руда е най-големият бразилски износител - държавната компания ЦВДР.
След крупни инвестиции през 80-те години се засилва производството на водноелектрическа енергия. В момента Бразилия произвежда 55 млн. мегавата годишно водноелектрическа енергия и е сред световните лидери. Двете основни ВЕЦ в страната са язовирите Туцуруа и Итаипо, който е и най-големият язовир в света. През последните месеци обаче специалистите отбелязват енергиен дефицит, които вероятно ще доведе до известен спад в икономиката.
Дълго време бразилските политици пренебрегваха ролята на туризма в икономиката на страната. Впоследствие секторът се разрасна и днес осигурява около 6 млн. работни места, а приходите от него достигат 8% от БВП. Всяка година 1,6 млн. души посещават Бразилия. По данни от Националния туристически борд 72% от тях са туристи.
Първата лицензия за пренасяне на кафеено дърво в Америка е от 1670 г. на името на Дороти Джонс от град Бостън.
Една чаена лъжичка мляно кафе, която е достатъчна за приготвянето на една чаша от тази напитка, съдържа еднократна терапевтична (лечебна) доза кофеин от около 0,1 грама. (Само да напомня, че чаят съдържа теин! Това – между другото.)
В плантациите с млади кафеени дръвчета се засаждат и акации. Те предпазват кафеените фиданки от горещите лъчи на Слънцето. Когато кафеените дървета пораснат, акациите около тях се изсичат.
От едно кафеено дърво се получават около килограм семена. А от дърветата, разположени на площ от един хектар, се добиват около 2 тона семена.
Хората пият кафето с мляко от края на XVIII век и началото на XIX век. На изток, никога не употребяват добавки в кафето. Там дълбоко вярват, че различните добавки в кафето са вредни за здравето, а от друга – че развалят вкуса на напитката.
На световния пазар, за “страна на кафето” се приема Колумбия, където на тази стока се отдава първостепенно значение.
Ако пиете кафе, не се отказвайте от него! Американски учени установили, че рязкото спиране на количеството кофеин, с което организма е свикнал, води до главоболие, до депресия, и дори до намаляване на интелектуалните способности, но – за кратко.
Бременните жени не трябва да пият повече от три чаши кафе дневно. Други учени – група англичани, свързват смъртта на децата в утробата на майките им с големите количества кафе, което поглъщат бременните жени. Организмът на неродените деца нямал биохимическа съвместимост с някаква съставка в кафето или пък с някакви съединения на съставки на кафето със съставки в кръвта на майката.
Трета група учени, но този път - от страната на Изгряващото Слънце открили, че добавените в кафето сметана и захар неутрализират въздействието на кофеина.
Познавачите и ценителите на кафето твърдят, че, за да се приготви истински добра напитка, кафените зърна трябва да се смелят в ръчна мелничка. “От кафемелачката излиза миризма, а от мелничката – аромат!”, твърдят те.
В Северна Африка и в Близкия Изток, кафето се смята за най – ценната напитка. Когато тръгват на път, хората носят със себе си кафе и всичко необходимо за приготвянето му.
Според арабския обичай, кафето трябва да бъде “черно като нощния мрак, горещо като пламъците в ада и сладко като любовта”.
Задължителният детайл на кафето, наричано “капучино”, е бялата “шапчица” в чашата. Названието на това кафе идва от островърхите бели шапчици – капучини, които носели монасите от католическия орден на капуцините. Понякога, в капучиното се добавя канела.
Руснаците са изобретили нещо много интересно. В самовара, в който варят чай, те слагат, предварително, отвара от кафе. Вътре сваряват чай и пият тази смесена отвара – кафе с чай. Опитайте и вие – може да ви хареса. Но, после, ще трябва да обяснявате подробно “защо кафето мирише на чай”! Забележка – магията на напитката “кафе с чай” се състои в сваряването на чая в кафето, а не – в механичното смесване на кафе с чай.
Можете, разбира се, да пиете чай с кафе “на полюси”… Това ще рече, когато пред себе си имате чаша с кафе, да отпиете една глътка от кафето и, на мястото на отпитото кафе, да добавите толкова чай. Всеки път, когато отпивате от чашата, добавяте чай. “Магията” се състои в номера да поддържате същото количество течност в чашата. В началото, имате само кафе в чашата си. Накрая, разполагате само с чай. Сега, след всяка глътка чай, прибавяте кафе. И – така, докато в чашата си имате отново само кафе.
По същия начин, можете да си играете, ако разполагате с бира и кока - кола. “Полюси” от бира с кока - кола пият англичаните.
