Течната любов

Уискито е като секса – може да се практикува без да се знае кой знай колко за него

Към момента в света съществуват 1200 марки уиски, с които човечеството поне от чести гаси своята генерална горчивина от житейските проблеми и проблемчета. Най – добре е обобщил нещата британският поет Хаусмън: “Малцът е допринесъл повече за доближаването до Бога, отколкото цялото творчество на Милтън”. А Милтън на свой ред е голям и безсмъртен английски поет, макар и незрящ.
Като за начало, има две основни истини за уискито :
1. Няма уиски да е идентично по вкус с друго уиски.
2. 99,9 % от пиещите уиски не могат да различат едно уиски от друго, освен ако не гледат етикета.
Пълно е разбира се и с други истини. Думата “уиски” идва от келтското “uisge beatha”
Което означава “жива вода”. За последното допринася норманското владичество на Острова, което не само донася думите от латински произход в английския, но и разбирането, че всеки алкохол е “aqua vitae”, т.е. именно “жива вода, както древните римляни наричали всеки познат им вид ферментирала напитка.
Робърт Бърнз е сътворил и стихът : “Oh Ferintosh, oh sadly lost”, вероятно когато му е свършило уискито.
Според начина на производство и съдържанието уискито се дели на четири вида:
- малцово
- зърнено
- смесено и
- други.
Малцовото уиски не на шега се смята за “голямата “работа” навсякъде по света. Важното е, че се прави само от ечемик, който се поставя да покълне, преди да бъде дестилиран в специални съдове. Докато шотландското уиски се дестилира два пъти, ирландското се дестилира три. Това го прави по-сладко и пивко.
Шотландското уиски се пише “whisky”, а ирландското и американското - “whiskеy”.
Шотландците обичат да митологизират този факт, като гузно премълчават, че и те са
Писали на шишетата “whiskеy” чак до Ирландското Великденско въстание за не зависимост през 1916 година.
Малцът е резултат от процес наречен “malting”. При него ечемикът трябва да покълне, като за целта се намокря и се бърка с индустриални черпаци, за да не се слепнат зрънцата. Най-важна обаче за уискито е водата. Храбрите шотландци се кълнат, че няма толкова чиста и специална вода като тяхната, затова и всички опити да се прави скоч уиски извън пределите на Шотландия са обречени до голяма степен на провал. Гордостта им се корени във факта, че от два века насам британските представителства целенасочено пазят чиста околната среда в Хайландс и не строят металургични комбинати наблизо. Това придава на тамошната вода особена мистика, човек може да пие направо от повечето поточета От тук и убеждението, че “single-cask malt whisky” е най-доброто възможно. Третата основна част е торфът. Това е едно от нещата, които придават индивидуалност на вкуса на едно или друго уиски. Специфичният “торфен вкус” се получава заради едни двойни въглеродни връзки в молекулите му. Ирландците не използват торф, затова техните уискита са по – меки и не са с остър вкус.
При ферментацията се използва и мая. Маята по начало е жив организъм, който яде захари и отделя алкохоли. При правенето на уиски обикновено се ползва повече от един вид мая, но в общия случай тя вече е ползвана за създаването на бира. Така някои бири и уискита са си един вид роднини. Всичко се дестилира в казан. След като завърши процесът, резултатът е абсолютно безцветен – противно на всеобщото мнение, че уискито е с кехлибарен цвят по природа. Потъмняването идва с отлежаването. Това става в специални винаги дъбови бъчви , в които преди това е съхранявано нещо друго – бърбън, коняк , шери и т.н. Всяко шотландско уиски трябва да отлежи минимум три години. При отлежаването винаги се изпаряват около 2% от уискито.,на което шотландците викат “порцията на ангелите”. Интересна подробност е, че премиерът от втората половина на 19 век – Уилям Гладстоун, който се е застъпил за нас след големите кланета през 1876 и на него е наречена улица в София е намалил данъците върху производството на уиски, като се е съобразил с “порцията на ангелите”.
Има четири вида бъчви :
- стари и многократно използвани
- нови, чиято вътрешна повърхност е предварително обгорена /опушена/
- намазани с паста получена от гроздов сок
- намазани с карамел, което придава сладък вкус. Традиционният кехлибарен цвят трайна се е настанил в съзнанието на хората ,поради което при пускането на безцветно уиски се провяла всеки път с гръм и трясък, въпреки сравнително ниската цена.
Малцовите уискита са три вида :
- “vatted malt” – става дума за бутилка, която съдържа смесени малцови уискита от две или повече дистилерии. Трикът е, че на етикета обикновено не си пише “vatted malt”, а примерно “pure malt”. Това не е подвеждащо, но за да се направи разграничението, може да се ориентираме по липсата на думичките “single” или
“ unblended”. По закон цифрата на възрастта трябва да съответства на най-младото малцово в микса.. В стълбицата на ценителя едно ниво по-горе е т.нар. “single malt”. Този вид уискита са 127, колкото и броят на дистилериите в Шотландия . Същината е в това, че в него се съдържа малцово уиски само от една дистилерия. Висшият пилотаж идва с т н. “single-cask malt”, което може не на шега да строши колената на личния бюджет за уиски. Тези уискита впрочем, освен непоносимо скъпи, се срещат и доста рядко, така че няма страшно
Зърнените уискита обикновено се правят от пшеница или царевица плюс малц в съотношение 9:1. То ферментира по специален начин, който го прави и по-остро.
Най-разпространени са смесените уискита. Това е смесица от зърнени и малцови уискита. Тъкмо този вид повечето хора наричат «скоч».
Що се отнася до това как се пие уискито, отговорът е много ясен – внимателно. Един от шотландските ритуали е “драм на вратата” /те се шегуват, че мярката не е точна и означава “колкото сипеш”/. Когато гостите си тръгват им дават по едно за из път,откъдето и днешният популярен израз. И като край 50 грама уиски съдържат 104 калории – по-малко от чаша червено вино или половин литър бира.