Фреш от люти чушки

- Искам фреш от люти чушки! - С тази реплика завършил поръчката си в ресторант бившият ни външен министър Соломон Паси преди време. Келнерът се оттеглил вежливо, но само след минутка при гостите се появил управителят на заведението.
- Фреш от люти чушки? Това ли сте поръчали?
- Точно така.

След като се уверил, че няма грешка, шефът пратил тайничко хора до пазара да накупят чушлета и след 10-ина минути зелената течност се появила на масата. Паси гаврътнал лютата напитка и окото му не мигнало. Зениците на сътрапезниците му обаче изскочили от орбита, най-вече на един високопоставен американски гост. Точно тогава Паси повторил поръчката, за да могат и другите да опитат свежия сок. Единствено дипломатическата подготовка дала кураж на американеца да лизне от фреша.

- Беше повече горчиво, отколкото люто, но не беше лошо - признава пък наш човек от компанията, който често обича да разказва историята. А тя впрочем вече се носи и зад Океана. Там с неохота признават, че има едни балканджии дето пият сок от люти чушки, нищо че родината им е Америка, а ацтеките са ги ценили наравно със солта!

Люто, много люто или много, много люто - това е изборът! Издигнато в култ от някои, ненавиждано от други, леко пикантно или изгарящо до болка, прилагано от кулинарията до фармацията, употребата на лютото е всеобхватна. То отваря апетита, затопля тялото (и душата), удължава младостта, разкрасява, лекува (експериментално дори и рак).

Емблема на този противоречив вкус са чушките чили (Capsicum annuum). Родината им е Американският континент. Находките от перуански погребения показват, че растението е култивирано далеч преди Колумб да открие Новия свят. Употребата му е позната на индогенното население на Перу 6000 г. пр. Хр. Ацтеките са ценяли лютия пипер наравно със солта. Пренесена веднъж на Стария континент, лютата чушка бързо се разпространява до всички краища на света. В Индия и Тайланд са почти обект на обожание.

По света виреят над 1600 вида пиперки. Те се различават много по размер – от дребни като око на врабче и много люти, през тънки и дълги, до огромните градински „камбани”. Някои сортове са толкова люти, че едно небрежно докосване до тях може да предизвика кожно раздразнение или сериозен алергичен пристъп. За да не се стига до подобни крайности, е добре да се познава степента на лютивост. За целта е изобретена система за измерване на този „огън”. Бащата на ексцентричната мярна единица е американският фармацевт Уилбър Сковил. На база на своя труд „Органолептичен тест на Сковил” той изобретява величината през 1912 г. В негова чест скалата за лютивост се разделя на сковили.
Взето от www.ossem.eu