Коктейли или мистиката на забъркването на алкохол

Защо човек всъщност пие коктейл? Това е въпрос, на който трудно може да се отговори, освен от дълбок емпиричен опит и още по-бездънни разговори над различно оцветени чаши, с различна форма, съдържимо... и бъркалки. Всъщност, всеки любител на високоградусните питиета ще сподели, че резултатът от дейността, включваща въпросните кулинарни творения, е винаги един и същ - главобол.

Естествено, коктейлът е еволюирал доста от появата си през деветнадесети век, и от смес от дестилиран алкохол, захар, вода и горчивка се е превърнал в своеобразно изкуство, включващо най-разнообразни субстанции и аромати. При все това, основни алкохоли остават джина, уискито, водката, както и рома, текилата - и малко изненадващо, конякът, който сам по себе си е доста тежко и елитарно питие.

Големият бум на коктейлите се концентрира в средата и края на деветнадесетото столетие и началото на двадесети век. От там насетне популярността им постоянно расте. Първата по-известна коктейлна сбирка от вида, в който са популярни в наши дни, се състои през 1917 г., когато семейство Уелш кани петдесетина гости на специално организирано мероприятие. По-късно, по време на Сухия режим в САЩ, от 1920 до 1933 г., коктейлите се явяват като по-незабележим начин за консумация на забранения по това време алкохол, макар и също да попадат под ударите на действащия закон. Също така, те отчасти - а и до днес - опират в рамките на законодателството, що се отнася до възрастовото ограничение за продажба на опиващи вещества.

Популярността им спада по време на хипарските години, когато се обръща повече внимание на други варианти за разчупване на преживяването, и по-специално парти-наркотиците - в частност, марихуаната. С постепенното навлизане на водката обаче в западния начин на живот, и то през новия XXI век, любовта към алкохолните смеси и сплави, само че без второто, отново набира скорост.

Вероятно се досещате вече, че историята на коктейла всъщност далеч не е особено интересна. Колкото се отнася до различните чаши, основна коктейлна чаша се явява класическата мартини-чаша, характеризираща се с добре познатия разлят фасон и високо столче, като нейната цел - което всъщност важи за всички чаши със столче - е телесната температура да не влияе на тази на питието.

Съществуват множество популярни коктейли. От друга страна обаче някои са по-ценни за отделния човек, тъй като са се родили по абсолютна случайност, при обстоятелства, които са трудно възпроизведими при нормални условия. Във всички случаи обаче технологията на коктейла включва едно и също - усърдно забъркване на различни съставки, твърди, разтворими, или плуващи в най-лошия случай. Освен това, коктейлната култура включва декориране на питието с чадърчета, сламки, кристалчета захар по ръба на чашата, които макар че в някои случаи нямат никакво отношение към самото него, при захарта например дават допълнителен привкус към остатъка от напитката. Същото важи и за плодовете, в този смисъл. Нека споделим малко личен опит и наблюдения над коктейлите и хората, които ги консумират.

Има различни причини, поради които човек прибягва до коктейлното питие. Една от тях е непоносимостта към вкуса на алкохола изобщо. Ето например, на един рожден ден, след като половината присъстващи изпълзяха по различни способи, но по една и съща причина - тежко състояние на мъртвешко алкохолно опиянение - оцелелите решихме, че нито едно от присъстващите питиета не заслужава нашето особено възвишено внимание. А то, повярвайте, беше толкоз възвишено, че чак се надигаше към устата. Което породи следното творение:

25 мл. водка
35 мл. бял ром
50 мл. червен ром
10 мл. ракия
1 с. л. захар
1 лимон
100 мл портокалов сок
50 мл. тоник
100 мл. кока кола
лед

Убийствената смес, поради липса на шейкър, биде забъркана в трилитров буркан - който всъщност се явява нелош заместител, независимо от милилитрите, най-малкото с по-големия си обем.

Преди това обаче ракията, белият ром и водката се загряват със захарта на печката, като усилено се бърка до пълно разтапяне на захарта, след което се добавя изстискания лимон и се оставя да се охлади. Изсипва се в шейкър (или буркан, както вече стана ясно) и се добавят леда, сока и безалкохолните. Разбива се добре. С резенче лимон се навлажнява ръба на чашата и се натиска в захар, добавя се лимонов сок, неизбежната сламка, след което естествено се пие.

Сега, можете да се досетите, че част от тези събития въобще се случиха в описания епизод, но рецептата, дори да звучи изненадващо на фона на спонтанното и възникване, се е доказала в последствие. А защо не са се случили ли? Е, ако се опитвате да мажете каквото и да е с резенче лимон в момента на зараждане на коктейл, значи не сте били на нужния градус.

Но както и да е, основния въпрос бе, че коктейлите нямат алкохолен вкус. Могат да са сладки, да включват малко газировка, да избиват на плодово, или пък млечно. Но никога - на спиртно.

Другата основна причина, или по-точно частен случай на първата, е че даденият човек не обича вкуса на определен алкохол. Идеален пример е всъщност най-коктейлното питие - любимата на всички водка, както и джинът. Единият от съавторите на тази статия, например, изпитва нечовешка ненавист към традиционното руско питие, което обаче не му пречи да се наслаждава на Блъди Мери. Или пък водка с касисов сок.

Блъди Мери-то е коктейл с доста вариации, макар че основно съдържа водка и доматен сок. Към тях, в зависимост от майстора, се прибавят сол и черен пипер, а по стандарт - лимонов сок. Има вариант със сос Табаско, който заедно с рецептата със смлените люти чушки, както и спомената с черен пипер, понякога се водят "подлютени". Пропорциите доста варират и зависят най-вече от личния вкус.

Но замислете се и по принцип колко често чистата водка присъства на трапезата? Тя се пие с швепс, с кола, със сок, с бира дори, но ако не е от овкусените брандове - където безспорни царе са "Смирноф" - консумацията и се избягва, дори се приема за доста "селско" (е, или съветско по западноевропейските виждания) изпълнение. Интересен факт обаче е, че водката веднъж не е спирт с вода, както често се приема - напротив, тя е дестилирана зърнена напитка - но е и традиционна далеч извън Русия. Най-добрите водки, между другото, в настоящия момент се произвеждат в Молдова, но и в страни като Полша, Чехия, държавите от бившия съветски блок, цялото Скандинавие, дори САЩ донякъде, също е придобила статут на едва ли не национално питие.

Като говорим за водката, в разговор с позната полякиня, изпъкна доста интересен факт. Националното питие в Полша е действително въпросната напитка. Поляците пият бира, евтино вино и огромни количества от нея - докато жените им, естествено, недоволстват. Финландците обаче, колкото и да е странно, прегръщат всеки възможен твърд алкохол в наличната кръчма - особено ако не е водка. Причината тя да се пие толкова много във Финландия е значително по-проста - тази, че Русия е на една граница разстояние. Което между другото е едно към едно цитат от добре загрял финландец в софийска таверна.

Но така или иначе, дали овкусеният бранд сам по себе си не загатва за коктейл - това вече е щекотлив въпрос. Нашето семпло редакционно мнение, е че водката с вкус на зелена ябълка придобива същия вкус, който има водка със сок от зелена ябълка. Естествено, с разликите в алкохолния градус. Но нека все пак преминем нататък.

Знаете ли какво пие Джеймс Бонд? Отговорът е водка-мартини. Всъщност основният коктейл с мартини и твърд алкохол е джин-мартини, но от "Казино Роял" насам нещата сякаш се измениха. Това идва да покаже, че коктейлите се налагат и по мода. И то доста често от киното и литературата, макар и последната в по-малка степен. Пример: когато Джон Гришам пише "Време да убиваш", Маргаритата като по чудо става доста популярно питие. Главният герой е адвокат, а заедно с второстепенните герои-адвокати си забъркват маргарити в архитектурния шедьовър, помещаващ съответния офис. И от тогава насетне като че ли този конкретен коктейл се свързва именно с юридическите среди.

Мартинито всъщност е вид бял вермут, и е абсолютно погрешно да се отъждествява с коктейла. Той вече включва твърд алкохол и самото мартини, и именно поради това се нарича или джин-мартини, или водка-мартини. Съотношението варира, което отговаря и на "сухотата" му - традиционната рецепта е в пропорции 5,5:1,5 в полза на мартинито, а колкото повече е твърдия алкохол, толкова по-сух е коктейла. Гарнира се с маслини, с лимон, може да се сервира с лед или без, в зависимост от личните предпочитания. Интересен факт е, че съотношението, в което в момента се приготовлява, е произлязло от американската традиция, и като цяло в Европа се предпочита доста по-сухо от цитираното като официална мярка.

Маргаритата на свой ред съществува в няколко вариации, плод на усилени спорове между консуматорите. От една страна текилата е доста спорна. Бихме могли да изберем десетки случаи в литературата дори, където се приготвя с джин. А има варианти и с водка. Но, все пак, стандартизираният и вариант съдържа 3,5 части текила към 2 части коантро (което също подлежи на спор) или портокалов ликьор и 1,5 части сок от лимон или зелен лимон. Интригуващото е, че единствената неизменна част в маргаритата е именно лимоновия сок. Иначе съществуват и варианти, в който се прави с портокалов, но тогава трябва да се уравновеси количеството лимонена киселина в коктейла.

В крайна сметка, най-важно е как ще уравновесиш самия коктейл в химичния му смисъл, а не точно конкретните съставки. Например, точно при маргаритата, въпросът е в съотношението на алкохола, сладкия ликьор и лимонената киселина, която - както е известно - се съдържа във всички цитруси. Но в различни количества.

Естествено, най-доброто място за консумация на "бъркочи" си остават коктейл-баровете. Тяхната история също е относително дълга и абсолютно безинтересна - появяват се естествено покрай модата. За сметка на това са обичайните места за липса на спомени. Или поне силно накъсани на сцени от събития, в центъра на които не знаеш как си попаднал. Като например да пееш с пълен глас пред "Саграда Фамилия" насред Барселона, и то не църковни химни.

Единият от хубавите варианти, на които може да се спрете, е Jamaica hopps. Извън бара, от най-близкия магазин се снабдявате с бутилка златен ром - или повече, в зависимост от размера на компанията. Към него добавяте в кошницата стъкло кафе-какаов ликьор "Тиа Мариа" - защото половинки шишета все още не продават. Вземате и бял ром, колкото златния. Намирате ананасов сок, два пъти повече от златния ром, също толкова кутии портокалов. У дома замразявате прилично количество лед и пристъпвате към приготовлението.

На 30 мл. златен ром добавяте 15 мл. кафе-какао ликьор, 20 мл. бял ром, 60 мл. ананасов сок, 20 мл портокалов и 6 кубчета лед - всичко това разбивате в шейкър. В буркан обаче този път не става. Резултата сипвате в чаша по ваше усмотрение и ако си нямате друга работа - украсявате с чадърчета и подобни плажни пособия.

Друг вариант е Carribean Royal. Коктейлът е направо кралски, и както подсказва името му - идва от Карибите. Лято, плаж, чернокоси испанки с шоколадов тен - не, това всъщност е сън. Няма значение. Та - лято, плаж, киснеш в заведението до плажа, откъдето също можеш да гледаш морето, докато пиянстваш по бански - и така си мислиш, че си на плаж. Та, кисна си аз в заведението, и - о, боже! - приближава се мацка... Каква ти жена - цялата крака и други работи. Приближава към мен, усмихва ми се... и ме подминава. И как вашият предан герой да не реши да се удави? Ама отлив, братче - морето се дръпнало с двайсе' сантима и отишло надалече (нали знаете, че отливите в нашето Черно море са гигантски). Поради което трябваше да бъде заменено с алкохол. В казанче - не става - ракия нямаше, а коктейл-бар се явяваше едно чудо на архитектурата от слама и дърво. И именно тогава взех смелото решение да се накараибя.

Както и при другите коктейли всичко започва от отиването до магазина - всяко пиянство тръгва от там. Товарите една бутилка бял ром, бутилка ликьор "Крез дьо банан", една, две, три бутилки шампанско - зависи колко сух ще пиете коктейла (тоест колкото повече, толкова по-малко сух). После се примъквате до плод и зеленчука, или до пазара, и купувате портокали на око... Може и килограм - няма да хартисат - както и коктейлни череши. Ако толкова нямате - може и от компот да извадите, а може и без тях - абе, импровизирайте, бе хора.

След като сте набавили цялата тази галимация, ако сте над 18 години гордо се прибирате в къщи, ако сте под - тайно, и започвате да отваряте шишета, гърмите шампанско и режете портокала на резенчета (кръгли). После вземате чаши за шампанско, сипвате 10 мл. бял ром и 10 мл. от закупения ликьор, доливате шампанско и гарнирате с резенче портокал и черешка. Консумирате.

Е, ако все още сте в трезво настроение, ще се постараем да го премахнем. След предходните два коктейла ще дадем нещо по-простоватичко, защото като ви гледам вече не можете да ходите.

Започваме със замразяване на лед и отиване (ако можете да ходите - прави, ако не - лазейки) до магазина. От там купуваме златен ром (ако не ви е останал от другите бъркочи ), лимонов чай и няколко лимона.

След като с маршова стъпка сте се прибрали у дома и не сте заварили никой да пикае през балкона, влизате с фанфари и отпушвате бутилките. Във водна чаша слагате 2 кубчета лед, заливате ги с 30 милилитра ром и тогава изливате половин чаена чаша студен лимонов чай - леко и нежно - иначе щяхме да ползваме шейкър все пак. След тази трудна операция гарнирате с 3-4 резенчета лимон и бъчкате една сламка. Наздраве.

Ако и това не ви стига, ето малко свежа идея за главобол. Вземате една чаша по абсолютно ваше усмотрение и изливате вътре 30 мл. тъмен ром, последвани от 30 мл. бял ром, към който добавяте 30 мл. кайсиево бренди, глътка екзотика - а именно 30 мл. портокалов сок - и още екзотика с 30 мл. сок от ананас, изнамирате от някъде лимон и го изцеждате. Защото ще трябва да ливнем 15 мл. сок от прясно изцеден лимон и най-накрая да гарнираме с 2 кубчета лед. Всичко това го разбърквате много добре с неизбежната сламка. По ръба на чашата украсявате пак с лимон, но и с банан - но може и без банана - и който е готов за сутрешен главобол - пие.

За главобола се шегувахме естествено - всичко зависи от количесвата които ще изпиете. За сутринта и студените вечери пък може да пробвате следното. Горещ шоколад с коняк. Трябват ни 200 мл. прясно мляко, 1 чаена лъжица шикер, 1 супена лъжица какао, 100 мл. коняк и сметана. Смесваме млякото, какаото и захарта, загряваме ги, прибавя се конякът и се украсява със сметаната. Боцваме сламката, от която почна да ни писва - може и същата, и се стопляме.

В крайна сметка се събуждате с главобол, това е неибежно - особено ако сте изконсумирали споменатото досега. Ако се изобщо се събудите. Но в този случай, ето какво може да свърши работа. Сутрешно кафе - ама казашко.

Какво ви трябва? Да си сварите 250 милилитра силно кафе (по ваш избор), 250 мл червено вино, захар и 200 милилитра качествена водка. Смесвате виното и водката и малко ги загрявате на котлона, после ги люсвате в кафето, разбърквате и сервирате със захар на вкус. След него - болка няма, само песен. По улицата. Сутрин. На път към кръчмето и студената му бира, която вече е универсално средство за изтрезняване - или така говорят до към шестата.

Така или иначе, коктейли - много, от повечето се напиваш - много, и пееш - много, независимо от гласовите данни. Локацията може да е различна - от Саграда Фамилия, през Гранд Каньон, та чак до Стефан Караджа. Въпросът е, че когато не ви се пие пиенье, пиете коктейли, а резултатът... е, той обикновено е по-лош. Освен когато е още по-лош. А защо това е заключение може да ви отговори само Мери. Кървавата.
Взето от www.sivosten.com