1. Лансиране
2. Напомняне
3. Тотално “ирландизиране”
Една лъжа казана 100 пъти… схващате. Визията и на трите клипа (особено третия) е меко казана страхотна и разбира се набългарска. Дали 5 години след старта на марката все е още е релевантно не знам, но трябва да се отбележи, че си остава подвеждането на зрителя за произхода на продукта (качествено еднакво “измама” с тази Узаки Зорбас или пък Брускети Марети). Има и важна разлика - главните герои в рекламата на Black Ram не обелват дума на престорен английски.
Успехът и налагането на черния пръч само доказват, колко е важно рекламата да си играе с фантазията на потребителя. Именно този, който не може да си позволи или се стиска за истинско вносно уиски. Този който иска да удари половин бутилка с разредител бира, а не 100 мл. с две кубчета лед и изворна вода. Black Ram представя легендата за овенa, но и изгражда парче по парче мита за ирландско-шотландско-българското уиски на приемлива цена и качество на Bushmills. Пазарът иска този мит и е готов да го приема с отворени гащи…
…и още по-широко зинали гърла
Интересно, но България не е без грам история в производството на уиски. Винпром Асеновград създава през вече далечна 1986 година марката “Дива коза”.
И в момента го продава и то на цена с над 50% по-висока от тази на Black Ram. Едва ли продажбите са сравними с тези на “натурализирания ирландец”, но е интересно, че козичката не бяга от своя български произход и най-вероятно предлага по-добро качество. Животинския рогат елемент съвсем случайно присъства и при близо 20-години по-младия Black Ram. Според vinoto.com “Дива коза” e спечелил над 150 медала за качество по света, но това че чух за него съвсем случайно показва, колко е важен брандинга. Изкуството да си по-продавания, без обезателно да си по-добрия. Постигането на конкурентно предимство в съзнанието на потребителя без да има абсолютно предимство, когато докосваш небцето му.Bonus, the real shit
Взето от marketinglokal.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар