Арабика Vs Робуста

Арабика или робуста? По цял свят вече отдавна не се задава този въпрос. И непросветените знаят, че арабиките са по-благородните сортове кафе, по-ароматни, с балансирана киселинност и с по-ниско съдържание на кофеин. Различните сортове арабики имат широка гама от вкусове, от сладникав до винено-киселичкав. Неизпечените плодове са с мирис на боровинка, а изпечените зърна ухаят на парфюм с плодови и сладникави тонове. Робустите от своя страна са по-горчиви, по-мазни, с по-стипчив вкус, често сравняван с овесено брашно. Неизпечените плодове са с дъх на сурови фъстъци. Изпечените зърна често миришат на изгорена гума.

Арабиките са нежни и деликатни за отглеждане сортове. Те изискват хладен тропически климат, висока влажност, богати почви, сянка и слънце. Те са обект на атака от много вредители и са изключително уязвими на студ и лоши грижи. Робустите са по-устойчиви растения, които се отглеждат и при по-ниски надморски височини. По-малко уязвими са на вредители и не са така капризни при отглеждане. Те дават почти 2 пъти по-висок добив на декар, но цената им е по-ниска.
Динамичното равновесие на търсенето и предлагането през изминалите 150 години в световен мащаб определиха пазарния дял на сортовете арабика, който надвишава 80 %. В Америка например почти всички марки кафе, които се продават добре, са изготвени изцяло от различни видове арабика. В Италия се добавят зърна робуста за по-плътна пяна и по-наситен вкус, но те никога не надвишават 25 % от общото съдържание на сместа.
У нас, вероятно поради по-изгодната цена и изградения навик, робустите владеят пазара. Българинът е свикнал да пие горчиво кафе, с ниска киселинност и високо съдържание на кофеин (т.нар. кафе "хамър хед", от английски "чук по главата"). По Татово време и в ранните години на демокрацията, когато кафевите зърна бяха лукс, по кафенетата слагаха в чашите трета цедка и в леблебията хинин, за да докарат напитката на вкус. Именно оттогава е възходът на "Нова Бразилия", която и до днес е най-продаваната марка у нас.
Според ботаниката кафееното дърво принадлежи към рода Кофеа от семейство Рубиацее. С промишлена цел се използват три основни вида: арабика, либерика и робуста.
Кофеа арабика се отглежда в близо 60 % от всички страни, било в чист вид или като кръстоска с други видове. В Африка се отглежда само от Судан, Етиопия, Ангола, Заир, Руанда, Бурунди, Уганда, Кения, Танзания и Малави. С търговска цел се култивират голям брой разновидности на арабика. Сортът "Бурбон" се отглежда главно в Бразилия и Сан Салвадор. Семената от типа "Блу Мунтен" произлизат от Ямайка. Този вид се отглежда в много страни, тъй като е устойчив на вредители и дава висококачествен плод. Други разновидности са "Катура", "Мундо Ново". С по-малко значение са "Сан Рамон", "Марагоджип", "Чера", "Колумнарис" и др.
Кофеа либерика е единственият вид, който се отглежда в Гвиана, а в други страни се среща смесен с арабика или робуста.
Кофеа робуста е единствената отглеждана разновидност в Дахомей, Того, Габон и щата Конго (Бразилия). С основно значение е в Ангола, Заир, Камерун, Кот д"Ивоар, Танзания, Индонезия, Мадагаскар и Виетнам.
Други разновидности на кафето са Кофеа девервей (Африка), Кофеа рацемоза (Мозамбик), Кофеа стенофила (Сиера Леоне), Кофеа абеокутае (Кот д"ивоар). Рядък вид е Кофеа конюга (Индонезия). Тези видове не са разпространени поради липсата на желани вкусови качества или слаба издръжливост на вредители и климатични промени.
Търговските сортове се различават не само по характерните външни белези, но и по своя аромат и вкусови качества. За най-добър вид се счита арабската арабика "Мока", наричана така по името на пристанището, от което се експортира. Тя се отличава с лек винен мирис и сравнително висока киселинност. От бразилските видове кафе особено популярно е "Сантос".
Почти винаги търговските фирми приготвят "букети" от различни сортове, с което се постигат определени вкусови качества.
Взето от http://more.info.bg